сряда, 28 януари 2009 г.

Двукамарен парламент

Народното събрание на България е еднокамарно. Това води до наличието на важни проблеми при правенето и приемaнето на закони. Липсват възможностите за контрол (особено когато говорим за лобистки създадени закони) и за блокиране натиска от страна на правителството да прокарва удобни, но вредни законодателни инициативи. Решението - Двукамарен парламент – Горна камара (сенат) и Долна камара (събрание). Сенатът се състои от 31 сенатори: по един сенатор, избран във всяка една област, без София-град, трима сенатори, избрани в София град и един сенатор, избран от българите, живеещи в чужбина. Събранието се състои от 121 депутати. Избират се мажоритарно, в 121 избирателни района на страната. Изборите не са едновременно, а "на кръст", така, че на всеки две години има избори или за сенат, или за събрание. Открити пленарни сесии и заседания на комисиите (с елементарна регистрация). Он-лайн база данни за гласуванията в комисиите и в залата. Всички проектозакони и проекторешения да се публикуват в интернет поне 2 седмици преди първото заседание на коя да е от комисиите, които ще го гледат. Правилниците за работа на Сената и Събранието – с повече санкции за невършене на работата, неучастие, и т.н. Сесии за гласуване (напр. всеки четвъртък от 14:00 до 16:00). Отзоваване на депутатите – със същия брой гласове, с който е избран в района си.

4 коментара:

  1. Предложението за двукамарен парламент в унитарна държава, каквато е България, противоречи на декларирания от партията стремеж за засилване на демократичното начало и доближаване на гражданите до процеса на взимане на решения. Двукамарните парламенти в демократичните държави обикновено съществуват там, където държавното устройство е федерално (САЩ, Германия, Белгия) - в едната камара са представени федералните структури (щати, лендери), а в другата - населението на ПРОПОРЦИОНАЛЕН ПРИНЦИП. В Югоизточна Европа единствената държава с двукамарен парламент е Румъния и в момента в страната започна дебат за промяна в конституцията и създаване на еднокамарен парламент - именно с идеята за доближаване на гражданите до управлението.
    Българският парламент винаги е бил еднокамарен и този факт сам по себе си не е определял качеството на политическите решения. Еднокамарен парламент прие законите, позволили влизането на България в ЕС, също така еднокамарен парламент прие антисемитския Закон за защита на нацията по време на Втората световна война.
    Не е вярно, че при сегашното конституционно устройство няма средства за контрол над решенията на мнозинството. Първият механизъм е ветото на президента. Президентът се избира пряко от народа и не е зависим от парламента. Това му дава политическата легитимност да се противопоставя на мнозинството, дори да са от една и съща част на политическия спектър. От това си право са се възползвали и тримата български президенти, избрани съгласно сегашната конституция. Ветото на президента може да бъде предоляно само от квалифицирано парламентарно мнозинство, което е една сериозна бариера. Вторият механизъм за контрол е Конституционният съд, който може да отмени конкретни текстове в закона или целия закон, като противоконституционен. Такава практика също има. Третият механизъм е процедурата пред Европейския съд по правата на човека. След решение на ЕСПЧ през 2008 г. Народното събрание бе принудено да поправи Закона за специалните разузнавателни средства. Така че механизми за контрол има и те се използват. Те не са свързани с броя на парламентарните камари.
    Останалите предложения - за открити заседания, пряко предаване, електронно гласуване и публикуване в интернет, са разумни и приложими и могат да се приложат без особени усилия при сегашната система.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иван Иванов6 юли 2014 г., 12:04

      Господин Рилски, според мен а и не само, Вие тотално грешите. Разликите в управлението на страни управлявани от президент и политически партии в парламента и монарх с двукамарен парламент, се състои в това дали може някой от върха на управляващата пирамида до дъното да бъде купен. Лесно може да прецените и сам. Цитат: /Някои обаче поискаха смяна на системата с нещо, дето го няма никъде по света. Поискаха например да няма партии./
      Да, но не сте разбрали точно какви партии. Ние предлагаме да се намали драстично участието на политическите партии в управлението.
      Защо и как?
      Защото политическите партии не са икономически пряко ангажирани в икономиката, а са кърлежи за нея. Те могат да бъдат купени и ще лобират за чужди интереси. Политическите партии не може да бъдат премахнати, но може да бъде намален техния брои чрез премахване на държавната субсидия за тях. По този начин ще останат няколко както в другите страни които давате за пример. Да се създаде закон за партии на браншова основа. Защото не е логично икономиката-гръбнака на една държава да не е парламентарно представена и да се управлява от министерства на една или друга политическа партия в парламента.
      Според нас много важен е състава на парламента. Парламент съставен от политически партии се доказа като напълно грешен и порочен. Това което предлагаме вече е измислено и функционира. Двукамарен парламент с долна и горна камара. Долната камара е представена от депутати издигнати от икономически браншови съсловия също и депутати издигнати и от политически партии. Като всеки бранш или партия има право на един представител-депутат. На които депутати заплаща самият икономически бранш или съответната политическа партия. Те нямат имунитет и всеки защитава интереса на съответния бранш. По искане на един от депутатите /считай бранш/ може да бъде инициирана промяна в някой закон. След приемане на тази промяна от долната камара това ще значи, че всички браншове са съгласни с нея и то тя може да бъде предоставена на горната камара, която е съставена от депутати с ценз и опит избрани на мажоритарен принцип. Това могат да бъдат професори, академици, юристи и други, които изковават юридически закона. На които да се заплаща от бюджета хонорар и само за периода в който заседават определен със срок. И след като бъде окончателно приет, най-важното, минава на одобрение през народния вот-РЕФЕРЕНДУМ. И ако има примерно 5000 човека против, чиито интерес е засегнат, закона се връща за доразглеждане. Не е ли това демокрацията за която толкова много говорим? По този начин изчезват моментално субсидиите, които генерират все измислени политически партии. Депутатите по всяко време могат да бъдат отзовавани, ако се провинят, нямат имунитет, икономически ангажирани са и става почти безпредметно да бъдат купени. А разходите от държавния бюджет ще са нищожни. Особено и когато референдумите станат по електронен път.

      Изтриване
  2. Анонимен25 май 2009 г., 3:41

    iltempo

    "Dwukameren Parlament" e posledniat problem na BG!

    Istori4eski idva ot srednowekovna Anglia, kadeto v sledstvie na razbunenoto nowopoiavilo se "gradsko saslovie", s pretenzii da vzeme ot pravomo6tiata na feodalite (Lords), Lordovete podhvarlili na "grajdanite" edin Kokal - "Dolnata Kamara" - kadeto grajdanite se karali pomejdu si - i ostavili za sebe si "Gornata Kamara", kadeto Lordovete davali (ili ne-davali) blagosloviata si na iskaniata na "grajdanite" ot "Dolnata Kamera".

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен25 май 2009 г., 3:47

    iltempo

    To s "edin etaj" BG NS e "kior sokak", a s dva ... 6te e o6te po-goliam batak (ili .. seir)!

    (samo 6te se opravdavat ednata "Kamara" s "deistwiqta" - ili bezdeistwieto - na drugata)

    ОтговорИзтриване